Изразът "възрастта на капитана" произлиза от гениалната писателска ръка на Гюстав Флобер, известен с творбата си "Мадам Бовари". През 1841 година Флобер е в Париж, учейки право, но финансовите му проблеми го притесняват. В кореспонденцията си със сестра си, той решава да се пошегува, като й представя математически проблем, свързан с кораб, който не съдържа никаква информация относно възрастта на капитана. Този нестандартен подход към математиката показва не само хумора на Флобер, но и трудностите, с които се сблъсква в живота си.

Въпросът, който задава, е изграден от множество несвързани данни - например, информация за товара на кораба, времето и посоката на вятъра, без да предоставя реална информация за капитана. Това създава чувство на объркване, което е присъщо за много хора, когато се сблъскват с подобни въпроси. Във Франция изразът "възрастта на капитана" се използва, за да опише ситуация, в която зададен въпрос няма никаква връзка с контекста и предизвиква смущение у получателя.

Психологията е направила редица изследвания, за да проучи защо учениците имат затруднения с математиката. Оказва се, че много от тях не успяват да видят връзка между математиката и ежедневието. Това е особено очевидно в гимназиите, където методите на преподаване често объркват учениците. Специално проучване от 80-те години в Гренобъл показа как деца реагират на подобни проблеми. Те имат тенденция да извършват аритметични операции, без да осъзнават, че информацията, която им е предоставена, не е свързана с въпроса. Например, когато им е зададено да намерят възрастта на капитана, ако корабът има 26 овци и 10 кози, много от тях отговарят 36 години, просто като събират цифрите.

Тези изследвания подчертават, че децата не само се опитват да решат проблемите, но и търсят формули, дори когато текстът не предоставя никакви реални данни. Тази тенденция е свързана с опитите им да намерят логика в неразбираемите ситуации, в които се намират, което е основна черта на начина, по който учат и възприемат света около себе си.